Върху къпините зрели на двора
се е спуснала ефирна тъма.
Заспали са всичките хора

Нощта е разцъфнала вече,
луната-заспала сама.
Секундата-разлистено цвете

Есен. Нищо не помръдва навън. Всичко изглежда меко и топло, а слънцето сякаш е от маслени боички.Не пари.Денят бавно се събужда и бавно отминава.
Някъде се чува резачка.Мирише на трина и листа.Мъж се е покачил на стълба и бере грозде.А...

   Вдъхната един път, душата е като небе, небе от въздух, от тъмни пориви задавяно , от светли капчици събуждано.
Небе изплаквано до смърт, до лудост изпълвано с живот.
Небе опасвано от птичи полети, огласяно от детски викове.

Във въздуха от часове се взирам,
с ръце опипвам ничия врата.
Мислите си пробвам да събирам,

Има нощи, в които потъвам.
Има мрак, от който се буди дъжда.
Най-лунните сънища на яве сънувам,

Постой така.
Погледай ме.
Днес съм повече от всякога притихнала.